Сто и двадесет обединения на висши училища и научни организации са

Сто и двадесет обединявания на висши учебни заведения и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 година, оповестяват от Министерство на образованието и науката. 

Пикът на този развой е през 2013-2015 година, когато са регистрирани 37 консолидации, демонстрират данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за страните, които притеглят най-силно българските кандидат-студенти.

До този извод стигат специалистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при разбора на интернационалния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.

Днес изследването беше показано пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 година би трябвало да изготви идея за сливане на висши учебни заведения в България.

Тенденцията към консолидация на университетите освен в Европа, само че и по света се ускорява през последните 20 години.

Тя обгръща от ден на ден висши учебни заведения и страни. Част от процесите, почнали след 2017 година в Европа, към момента не са завършили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също демонстрират интензивност през последните 10 години.

Висшите учебни заведения се сплотяват в преследването на цели, които не могат да реализират независимо, споделят специалистите от ИПИ.

Те най-често са повишение на качеството на образованието и на научната активност, понижаване на фрагментацията, реализиране на стопански изгоди, по-добри благоприятни условия за диверсификация на научни стратегии, специалности и посоки. 

Мотивите за консолидиране на висши учебни заведения нормално са няколко.